top of page

       В състезанието посветено на 21.11. – Ден на християнското семейство - от Пловдивска митрополия, съчинението на Атанаска Атанасова от 7 д клас беше отличено с второ място!

Ден на християнското семейство

 

       Семейството е основна клетка на обществото и възниква още със зараждането на човека. На 21.11 родителите на Дева Мария водят тригодишната си дъщеря в йерусалимския храм. Празникът е познат още като Въведение Богородично и е един от най–известните християнски празници. Той става самостоятелен празник през 715г., а през 543г. император Юстиниан Велики построил църква, посветена на празника.

       В българските традиции Денят на християнското семейство се е чествал в много ограничен кръг– само родителите и децата им. Всички ходели в храма, за да се помолят за здраве. След това се събирали около огнището на чаша вино, топла пита и вкусна гозба. Масата оставяли неразтребена,за да дойде Богородица през нощта да си хапне и да благослови дома.

      Отличен белег на християнското семейство е любовта, която го обединява. Броят на членове и различията във възрастта не са решаващи. Семейната любов не се нуждае от думи. Тя личи и в най–дребните жестове между двама души. Християнското семейство създава ново щастие–двама се превръщат в едно цяло, докато смъртта ги раздели. Общи са болката и тъгата.  

       В обществото, в което живеем грозните постъпки и тормозът са ежедневието на мнозина. Няма по–добро от разбирателството и именно с него може да се пренебрегнат обидите и насилието.

      Семейният живот често прилича на подвиг– майката и бащата работят, децата отрано са в ясли, после в детски градини и в училище. Семейството се събира единствено вечер. Всички са уморени, изнервени и искат да споделят служебните и училищните си проблеми, но няма кой да ги чуе. Времето не стига за нищо. В къщи чака домашна работа–чистене, готвене и подреждане…И на тези проблеми се намира решение, когато всички са сплотени и разпределят задълженията си.

       Чрез разбирателство и любов се постига хармония, която предотвратява злото. В такова семейство думата егоист е непозната. То е семейство с най–добрата среда за отглеждане и възпитаване на едно дете. За целта родителите са тези, които показват пример. Те трябва да научат децата си на ред и дисциплина. Такива са и моите родители. В нашето семейство цари разбирателство и искреност. Аз съм много благодарна, че съм расла и продължавам да раста в такава семейна среда. Благодарна съм за подкрепата, която получавам от страна на родителите си!

       Аз обичам моето семейство и го уважавам!

       А вие правите ли го?

 

Атанаска Атанасова 7 клас

ОУ „Душо Хаджидеков“

Пловдив

Атанаска 7д.jpg
bottom of page